Чаровната русалка

Ето и втората ми шита картичка. Много е заразно, да знаете…Почнеш ли веднъж да шиеш по картичките, ако след това пробваш да направиш такава без шев, ще ви се стори много „постна“. Така, че не очаквайте от мен скоро такива картички 🙂

В тази русалка се влюбих от пръв поглед. Тя е творение на канадската илюстраторка JadeDragonne. Може да посетите Фейсбук страничката й, за да видите още колко очарователни картинки има.

Реших да се пробвам да оцветя косата й в тюркоазената гама и не съжалявам. Получи се добре. Сладурестите животинки се опитах да направя по-цветни 🙂 Балончетата въздух покрих с глоси акценти и станаха като истински.

Ще я включа в последния момент в  Картичкофурийско предизвикателство 169 “ От игла до конец“

marmaid1

 

marmaid2

Първи опити с шевната машина

Ето, че се престраших и „уших“ първата си картичка 🙂  Kакто вече се похвалих си имам шевна машина. Избрах да закупя любителска, като се има предвид за какво ще я използвам. Прецених, че не си струва да вложа повече пари в нещо, което ще ми служи да разкрасявам хартиените си проекти и в много редки случаи да направя някой текстилен аксесоар или пък не дай си Боже да поправя някоя дреха 🙂

Спрях се на модела на Лучник Алисия 420. Още я разучавам, при положение че съм абсолютен профан в шиенето 🙂 Има още бутони, които идея си нямам за какво служат, а и от магазина не са ме улеснили изобщо – упътването на машината се оказа, че е на полски 🙂

Та ето първият ми опит. Мисля, че се справих доста добре за човек, който е шил на машина преди има няма 15 години в час по труд и творчество 🙂

Мисля, че шевовете са онова нещо, което ми липсваше в картичките. Онази малка щипка подправка накрая, която прави „цялото ястие“. Така според мен картичките изглеждат много по-завършени и изпипани. Вие ще прецените дали съм права 🙂

frog1

Ще я включа в Картичкофурийско предизвикателство 169 “ От игла до конец“

In memoriam…

dqdo

В събота си отиде един голям човек. Толкова голям, че не мога да не спомена думите, които чух в деня, в който го изпратихме: „Такъв човек никога повече няма да се роди!“.

Сърцето му беше толкова голямо, че можеше да побере в себе си обич за всички близки и стотици приятели, на които да бъде верен до край. Човек, който никога не е казал лоша дума и никога не е съдил. Човек, който никога не е върнал познат или непознат от прага на своята врата. Човек, протегнал ръка на всеки потърсил го за помощ. Човек, имащ отговор на всеки въпрос. Човек, достоен за пример на всички свои ученици и възпитаници през 40 годишната си учителска кариера. Даскал, от онази стара генерация, когато изпитвахме истинска почит и уважение към хората, научили ни на А-Б-В. Човек, помнещ имената на всеки свой ученик при случайна среща дори и след толкова дълги години.  Човек, чийто дом винаги бе пълен с обич, смях и радост. Човек, обичащ истински своето семейство до последния си дъх. Човек, влюбен в жената до себе си до последния си ден. Човек, обичащ всичко живо на този свят – мравка, птиче, тревичка. Човек, живял истински щастливо…

Може би затова сърцето му не издържа. От толкова много обич…

Може би затова пътят от дома до гробището беше тесен за всички дошли да те изпратят в последния ти миг!

Почивай в мир, дядо!

P.S. Не мога да не спомена една случка от детството, когато със сестра ми бяхме 3-4 годишни и тя попита баба:

– Бабо, ние хора ли сме?

– Да. – отговори баба.

И сестра ми остроумно заяви:

– Значи дядо е най-големия хор на този свят!

Книгоразделителчета

Заразих се и аз от красотите, които творят момичетата в Клуб на (не)Анонимните Дистресохолици и спретнах 4 книгоразделителчета с помощта на дистрес мастила и ембосинг пудра. Признавам си, много е заразно, така че хората със слаби ангели да не посещават въпросната фейсбук група 🙂

bookmarks